Изборът

Poetry

531 0 1

Ще се разделя с душата.

Тя над мене надделя.

С вечен спор върху нещата

и глава ми побеля.

Тялото избра земята -

вечно в нея да лежи,

а душата ми прелята

във ефира да кръжи.

Да се рее сред звездите

като шепа светлина

и да търси тя следите

на отминала жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda (Елица Ангелова)

Рано е да мислиш за това...

2013-05-15T20:47:17+03:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0