Jun 14, 2024, 4:50 PM

Избягах от всичко и всеки

471 1 6

Избягах... от своите дрехи...
Свободен съм вече... и гол...
Клошар-вятър мина и взе ги,
и хвърли в морето от сол.

Избягах... от своите мисли...
Свободен съм вече... нормален...
Не търся в задачите хикса,
щастлив съм, не вечно печален!...

Избягах... от своя живот...
Свободен съм вече... умрях...
Смъртта мина и с един идиот
светът намаля... и се засмях...

12.06.2024.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз съм на същото мнение, мерси, Ничка.
  • Многоточието дава поле на интерпретация, Гош!
    Много ми хареса!
  • Мерси и на тримата 😊
    Вече ми е навик, любим начин на писане и прочие, от мнооого година, Светле, а дали ще ме четеш, или не... е, не те карам насила, но ще се караме, ако не го правиш 🙃
  • Хареса ми, Георги! Обичайно прескачам стиховете с повече от едно многоточие, но се надявам, че е закачка и няма да ти стане навик.
  • Хубаво е!
    Усмивка и от мен

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...