Изчервени думи
Да пея - да разливам дъжд по устните на вятър
в душата разлудял се мъж поискал да порасна
в сърцето - полужив акорд в мънисто заледено
събрал сълзи на мокри рожби морски и големи.
Да пея - да посипя сняг над пътя на душата
и в стъпките си да избягам бързо в тишината.
От обич плаках неведнъж и пламвах за последно.
В очите има топъл дъжд макар в мечтите - леден.
Очаквах да ме грабне вечер - вече тихо синя,
а изгревът ни - свъсен рев, изникнал като зима
внезапно да роди тъма и облаци в рекичка,
прегърнати да греем там - в луните на кокиче.
Докосвах размечтан титан и зная, че ме мислиш,
целували сме нежно-тайно слънчевите нишки,
не си ме виждал днес, не си ме вдишвал силно,
дивашка песен сме, горчим от лунно вино.
Не мисля под звездите - сякаш само дишам всичко,
а утрото е топъл шал и хладно, свежо, чисто.
Росата ни замисля в тил светлинни, силни, ярки,
под почвите сълзи разстилат жадната си вяра
и устничките си открехва рожба на лъчите.
Съмнителната тиха ревност мислена от птици
не е за ведрината честна - пламък сред полето,
в гора от разпиляна вечност - слънчеви лалета.
Полюшвани от силна липса в облаче дори сме.
Човека с друг човек заплита - лесно ги разбира.
Да влюбим запилял се вятър с молене и песен
мечтал си да е късно лято, есенно и земно...
© Йоана All rights reserved.
