Изчервени думи
Да пея - да разливам дъжд по устните на вятър
в душата разлудял се мъж поискал да порасна
в сърцето - полужив акорд в мънисто заледено
събрал сълзи на мокри рожби морски и големи.
Да пея - да посипя сняг над пътя на душата
и в стъпките си да избягам бързо в тишината.
От обич плаках неведнъж и пламвах за последно.
В очите има топъл дъжд макар в мечтите - леден.
Очаквах да ме грабне вечер - вече тихо синя,
а изгревът ни - свъсен рев, изникнал като зима
внезапно да роди тъма и облаци в рекичка,
прегърнати да греем там - в луните на кокиче.
Докосвах размечтан титан и зная, че ме мислиш,
целували сме нежно-тайно слънчевите нишки,
не си ме виждал днес, не си ме вдишвал силно,
дивашка песен сме, горчим от лунно вино.
Не мисля под звездите - сякаш само дишам всичко,
а утрото е топъл шал и хладно, свежо, чисто.
Росата ни замисля в тил светлинни, силни, ярки,
под почвите сълзи разстилат жадната си вяра
и устничките си открехва рожба на лъчите.
Съмнителната тиха ревност мислена от птици
не е за ведрината честна - пламък сред полето,
в гора от разпиляна вечност - слънчеви лалета.
Полюшвани от силна липса в облаче дори сме.
Човека с друг човек заплита - лесно ги разбира.
Да влюбим запилял се вятър с молене и песен
мечтал си да е късно лято, есенно и земно...
© Йоана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря много за милите думи, както и за сърчицата и звездичките! И аз харесвам числото 7. Не смятам, че имам превъзходство над някого, но хипербола в похвалата понякога е мотивираща за писане. Надявам се, че успявам да предизвикам приятни усещания и да замислям.
*Относно алманаха - нека всеки, който го е чел - сега не мога да се сетя коя година беше, знае, че там са ми объркали името. Не го казвам като нещо против алманаха - много се радвам, че го издават, а като нещо в защита на себе си - все пак е хубаво човек да уважава името си.
**Струва ми се, че не съм най-младият автор там - но не съм сигурна, тъй като не познавам всички участвали, а талантливостта не мисля, че може да се степенува
-
Четейки това твое стихотворение, буквално онемях, Йоана, от богатството на образите в него. В свещеното число 7 - брой на куплетите ти, си вградила толкова богата гама от метафори, колкото не съм срещал в целокупната българска поезия. Случайно или не, твоят текст е разположен точно над моя и си помислих, че това отразява асоциативното ти превъзходство над моите поетични дадености. Признавам ти това превъзходство, защото то е видно и с невъоръжено око, а пред фактите и боговете мълчат. Неслучайно стиховете ти бяха включени в алманах Поезия на издателство БУКВИТЕ. Ти стана най-младият автор в този алманах и според мен - най-талантливият. Винаги съм свалял шапка пред истинските таланти, затова свалям шапка пред голямата ти поетична дарба. Такива умения не се постигат с работа върху стиха. С тях единствено се раждаш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
а утрото е топъл шал и хладно, свежо,чисто."
Много ми хареса стиха ти, Йоана!Поздравления!