Слънцето приятно ме огрява
и вятърът облаците прогони,
за всички злини душа забрави,
сълза под око веч не се рони!
Замръзнал сред нощ бях,
мислех, че да съмне няма,
но нея - ангел - аз видях,
дойде любовта мечтана!
Усмихна се моята мома,
на рамото кацна птичка,
изчезнаха болка и тъма,
нея завинаги ще обичам!
© Георги All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
