Издигане или пък свличане
Дали ставам за обичане
Че след толкова събличане
Моята душа парцалена
Се страхува да е галена
Моята обич е изгаряща
Моята ласка неповтаряща
Дали ставам за обичане
Трудна дума съм за сричане
Залък твърд съм за преглъщане
Път без край и няма връщане
Издигане или пък свличане
Дали ставам за обичане...
Някой истински да ме обича
Истински към мен да тича
За да мога да живея
Цял да съм да богатея
Някой в любов да ме облича
В радостта да ме въвлича
За това не спирам да копнея
Не пораствам все дивея
Търся в тази лошотия
Любов и обич да открия
На някой мъничко да липсвам
Като книга се разлиствам
Празна с бели листи
Дали ще си останат чисти
Някой сърце да нарисува
Да ме обича без много да умува
Да пише по листите бели
Цветя да види разцъфтели
Някой истински да ме обича
Да вярва без да ми се врича
© Любомир Деничин All rights reserved.
,А дали мога да обичам ...ще кажат други...Поздрав и благодаря ,че ме четеш!!!Вярвям......и обичам!!!