Издраскано на крайпътен камък
ИЗДРАСКАНО НА КРАЙПЪТЕН КАМЪК
Щом проумееш, че си никой,
ответ за нищо не дължиш.
Седни на хълма и не викай.
Пред Бога прекръсти се триж.
Прокарай пръсти през косите,
изтрий челото си от пот.
Аз спрях отдавна да се питам
остава ли ни ден живот.
През него вече ти си минал
и няма връщане назад.
По-лек си от взривена мина,
по-празен от вечерен хлад.
Не знаеш, че това е етер –
узнаеш ли, ще разбереш –
не си от този свят, поете,
горяха бавно с твойта свещ
на болката световна пъпът,
безсънието на нощта,
сълза, в която си окъпал
най-свидните за теб неща –
страстта на теменужен прилив
и непризнатата любов,
и непонятното безсилие
на някой древен философ.
Дори и римите, които
самотен в здрача бе ковал,
нарочно биваха изтрити,
защото пълни са с печал.
Прегърнеш ли самата пустош,
в която чупил си перо,
смъртта навярно си пропуснал.
И може би е за добро.
© Валентина Йотова All rights reserved.
