Раздухвани светят огньовете
На прахосани палещи страсти
С непрегърнати блясъци молят
За рисувани в бяло контрасти...
За разтуха в промени затворени
Зъзнат в зимните спорове
Неразумно и гневно оборени
Огньове..., с възраст разголена...
Преотстъпени с гаснещи думи
Заслепени в мастилени фокуси
По принуда ме изгарят до дъно
Огньове..., с упоритa жестокост...
© Пламен Христов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
