Jan 16, 2018, 11:35 PM

Изгрев

  Poetry
381 0 0

Преди да се разбуди светлината 
завземайки грандиозния си пост,

шармантно се прокрадва в

тъмнината изгревен спектакъл,

изигран от огнените светове. 
С възхитата на наблюдател, 
аплодираме творбата. 
Опита да изплагиатстваме

в думи и картини, самото съвършенство,
е много бледа сянка от

свръх таланта на върховния Творец!

Ритуал, илюминационно тайнство! 
Пурпурни искри, кратък блясък, 
прорязват гъстото тъмнило, 
разрежда го в загадъчен сумрак. 
Протягат огнени десници, 
избързали, пред другите, лъчи.
Достигат облаците спящи, 
пълнят ги със светещ розов крем, 
продължават в сияещи редици, 
развиделяват пъргаво с устрем. 
Искрящата снага подава
исполина Слънце,
безропотно догарят, 
остатъци тъмнинни.
Метежно лумват небесата, 
възкачва трона светлоносно, 
мощно-бляскавият Властелин!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Misteria Vechna All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...