Изгрей! Изгрей и стопли душата ми.
Таз душа в тъмнина потънала.
Изгрей! Озари сърце клето ми.
Внеси светлина в битието посърнало.

Изгрей! Изгрей, избави ме
от участ тъмна, от истина тежка.
С първи си лъчи погали ме.
Помогни да се впиша в таз общност "човешка"!

Изгрей, топло слънце! Изгрей
и пред моя дом ти поспри се.
Сърце да се стопли, душа да запей,
а ти, тъмна сянко - за малко махни се!

Махни се! Махни се за малко!
Секунда спокойствие дай ми,
да се порадвам за миг на слънцето ярко
и на неговите лъчи омайни.

Грижи, тревоги - и вий изчезнете!
Изчезнете! Не се връщайте веч!
Очи човешки - клепачи затворете,
а ти, слънце, прободи ги с ярък меч!

Ослепи ги, Слънце! Нека не виждат!
Така би било за душа по-добре!
Бедност, измама и човешки безчинства -
нека не виждат света колко е зле!

Прободи, Слънце, и ушите човешки!
Глухи да останат и те!
Да не чуват плач беден, плач детски -
така би било за душа по-добре!

Изгрей, Слънце! Стопли души човешки,
стопли голия, примрял от студ.
Огрей земята, спусни лъчи си нежни
и надявай се с мен да се промени светът!