Живея? Не.
Аз просто съществувам.
Ненужен, сам.
Във свят от самота.
Изгубен съм и търся, и се лутам
в кръжащи ореоли от лъжа.
Живея? Не.
В измамен блясък светя.
Танцувам гордо танцът „суета”.
До мен жена,
след нея втора, трета...
а сутринта преглъщам празнота.
Живея? Не.
С ръжда покрих сърцето.
Оставено без чувства под дъжда.
Последен тласък, път в небитието.
Двудневен спомен в снимка на стена.
Живея? Не.
Аз просто съществувах...
© Христо Костов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
