Изгубен
Живея? Не.
Аз просто съществувам.
Ненужен, сам.
Във свят от самота.
Изгубен съм и търся, и се лутам
в кръжащи ореоли от лъжа.
Живея? Не.
В измамен блясък светя.
Танцувам гордо танцът „суета”.
До мен жена,
след нея втора, трета...
а сутринта преглъщам празнота.
Живея? Не.
С ръжда покрих сърцето.
Оставено без чувства под дъжда.
Последен тласък, път в небитието.
Двудневен спомен в снимка на стена.
Живея? Не.
Аз просто съществувах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Костов Всички права запазени
