Вървях, вървях, вървях…
А пътят към безкрая води.
С пречупени криле, изгубен Ангел бях
и криех се от хорските неволи.
Вървях, вървях, вървях…
Мигом небесата се снишиха.
Към облаците бели се стремях,
с надежда, криле да ми пришият.
Вървях, вървях, вървях…
А пътят води към безкрая.
Изгубен Ангел в небесата бях,
опитвах да открия себе си и Рая.
04.01.2022
Благодаря ти, за прекрасната музика!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
