Jul 20, 2007, 10:31 PM

Изгубен живот

Poetry

1.3K 0 1

Събуди ме,
върни светлината в моите очи.
Избави ме,
от мъката - пазителка на моите дни.
Направи ме
такава, каквато бях преди.
Прегърни ме,
поне за миг душата ми съживи.
Подари ми
капчица от твоята любов в нощта.
Прости ми
за това, че те обичам така.
Помогни ми
да забравя изгарящата ме от вътре самота.
Върни ми
живота, който бавно губя сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

posh` (Таня Атанасова)

много е сладко!Пожелавам ти го

2007-07-20T22:36:28+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0