Jul 20, 2007, 10:31 PM

Изгубен живот

Poetry

1.3K 0 1

Събуди ме,
върни светлината в моите очи.
Избави ме,
от мъката - пазителка на моите дни.
Направи ме
такава, каквато бях преди.
Прегърни ме,
поне за миг душата ми съживи.
Подари ми
капчица от твоята любов в нощта.
Прости ми
за това, че те обичам така.
Помогни ми
да забравя изгарящата ме от вътре самота.
Върни ми
живота, който бавно губя сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

posh` (Таня Атанасова)

много е сладко!Пожелавам ти го

2007-07-20T22:36:28+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0