Изгубен странник
Изгубих се в живота. Безохотно
вървя по развенчания си друм.
По стъпките си бавни към Голгота,
акомпаниран от сърдечен шум.
Усещам, че обувките ме стягат
и бавят ме. Но явно е заблуда,
в която съвестта ми да избяга
от фактите за същността ми луда,
от чувството, че бил съм маратонец,
прескачал със отскок от ера в ера,
а всъщност - нееволюирал кроманьонец,
пречупен през променяща се сфера.
Поглеждам се във всяко огледало,
откривам бледо, вяло отражение,
което част е от напуканото цяло,
разбито ядно в гузното съмнение.
Под вехтия, изтъркан камуфлаж
на чувства нужни, чисти и любовни
привидно будя спящия кураж,
и гладно храня страстите си болни.
Изправям се и тръгвам си. Полека.
Не бързам - кръстопъти ме зоват.
Такъв съм и от вчера, и от памтивека:
изгубен странник, търсещ верен път.
17.11.12.
© Георги All rights reserved.
