Feb 2, 2011, 12:40 PM

Изгубена

  Poetry » Love
839 0 6

Студена лятна нощ...

Очите ми не се затварят...

бавно по страните стичат се сълзи

и душата ми изгарят.

 

Не мога да намеря път,

изгубих се в тишината!

Дори в твоята прегръдка аз още чувствам самотата...

 

Дали  някога ще мога истински да те обичам?...

Изпепелена от жестока болка и лъжи,

дали някога изобщо ще бъда същата като преди?...

 

Студена лятна нощ...

очите ти не се затварят...

И питаш се сега какво се крие

в сърцето на една изгубена жена...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...