Изгубени Неща

1. Изгубени неща

Купчина листа,

помежду тях

скъта̀ната тъга,

посипана с нападал тежък прах...

Листата в тъмното щумят,

покрили стари тайни

и мислите със спомени болят,

залутани във дълбини незнайни.

От ъгъла погледна ме забравеният скрин,

който помнех като малък,

опушено дърво с ръждиви панти,

за младостта отдавна отлетяла страда...

Отгърнах сам отминалите времена,

полуизтрити избелели букви,

зашепнаха оставените думи,

облечени във остарелите години.

Отместих купчината и въздъхнах,

закашлях от разбудения прах,

от лѝстите отдавното ме лъхна

и скъпи мигове познах!

Вървях по скърцащия под

и чувах стари гласове,

отдалечавах се от оределите редици,

напуснат от стопените в мъглата часове...

Разбрах какви съкровища съм имал,

превърнал се в преситен про̀сяк,

със шепи бисери съм взимал,

а в днескашното оскотяло празно равно

пълзя едвам-едвам

и всичко бавно се разпада  

на сив безличен и погребващ прах...

гр. София, 19.04.2017 г.