Sep 7, 2012, 1:40 PM

Изгубено дете

706 0 0

Внезапно да оглушеят стъпките ми;

Сянката ми да завие към друга улица;

За миг да забравя всичко,

къде живея,

да забравя кой съм.

Разумът да търси по други врати късмета ми,

аз, сам по незнайни улици;

Душата ми така широка, така свежа,

сякаш за пръв път вижда света,

объркана, новородена;

Приятели, вече няма да помня,

няма да помня себе си.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джуни All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...