Sep 7, 2012, 1:40 PM

Изгубено дете 

  Poetry » Phylosophy
569 0 0

Внезапно да оглушеят стъпките ми;

Сянката ми да завие към друга улица;

За миг да забравя всичко,

къде живея,

да забравя кой съм.

Разумът да търси по други врати късмета ми,

аз, сам по незнайни улици;

Душата ми така широка, така свежа,

сякаш за пръв път вижда света,

объркана, новородена;

Приятели, вече няма да помня,

няма да помня себе си.

 

© Джуни All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??