Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jan 25, 2006, 8:27 PM

Изгубено доверие 

  Poetry
2759 0 4

Спомням си мига, когато  каза,
че искаш свойта свобода.
Студът сковаваше лицето ми,
по-страшна бе обидата в сърцето.
Чух стъпки пред  вратата,
но ти не беше сам.
Не можех да повярвам на слуха си,
нападнаха ме хиляди въпроси.
-Във кухнята съм, аз съм тук-
пророних тихо да ме чуеш,
а ти излезе с нея вън.
Не знам кога се върна после.
А после молеше ме да простя,
да бъдем заедно отново,
напомняше ми, че имаме си дъщеря
че с тебе сме едно семейство.
Момент.. поспри,не аз забравих,
не аз ти изневерих,
не ме боли, не ми е тъжно даже.
Научих се да скривам ядовете
и неизменно да се справям
сама със своите беди.
Тогава ти простих, а после също 
но вече в теб не вярвам.
Всеки пътека си има,
носи болката своя ранима,
моята вече има си име
доверие, което се срина.








© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??