Спомням си мига, когато каза,
че искаш свойта свобода.
Студът сковаваше лицето ми,
по-страшна бе обидата в сърцето.
Чух стъпки пред вратата,
но ти не беше сам.
Не можех да повярвам на слуха си,
нападнаха ме хиляди въпроси.
-Във кухнята съм, аз съм тук-
пророних тихо да ме чуеш,
а ти излезе с нея вън.
Не знам кога се върна после. ...