Изгубено писмо
… Запазила съм споменче, което
в годините далечни оцелява –
ти беше малък рицар във сърцето
и шампион – личеше от тогава!...
Понеже ме попита прозаично:
– Ще станеш ли, ти, моя годеница?
Отвърнах ти: – След месец! – емпирично –
– Ще пратя отговора си от Ница!.
Адресчето записах си в тефтера –
май нещо беше улица „Брезичка”...
Заминах с петолъчка на ревера –
награда за отлична ученичка.
Целуна ме за сбогом пред пилота:
– Ще искам отговора ти, Любима,
щом кацне боинга на аерофлота
не чакай много, много, а пиши ми!”
Не мислих дълго – два, три часа само.
Носталгия хвана ме в самолета:
– Глупачка – казах си – туй мъжко рамо
ще го изпусна с тази скромност клета!
На аерогарата свали ни в Ница
с багажи, документи и водица,
екскурзовод – една добра женица.
В очите ми напираха сълзици!
Надрасках бързо два-три реда само.
Подписах се, дописах и адреса.
Поставих за романтика – „Te amo!”
Със улица, а номерът – хартиса...
Години чакам, даже с днешна дата.
В тях младостта ми вече се погуби,
а с номера излезе ми съдбата,
в която Любовта ми се изгуби...
08082016...
© Таня Чардакова All rights reserved.
