Изгубих се
Изгубих се
сред корени пълзящи,
разстилащи оголени стъбла.
Горчиви са,
отровни и кървящи
от множество продрани стъпала.
Проекция
на стари каламбури,
извадени от грешния таван,
измъкват се,
разтягат се, подуват,
обгръщат ме
в поредния капан.
Не вярвах,
че е тъй претенциозна
размяната на "искам" със "не знам",
сега съм пак
безжизнено неважна,
каквато бях преди да те създам.
И може би
светлинен лъч ще среже
задъхващата потна тъмнина,
а разликата
в морното безгрижие
ще бъде само кратка тишина.© Дими Фильова All rights reserved.
