Изгубих се...
Изгубих се, преди да се намеря!
В молитви неподвластни на съня,
с безумството на вятъра немея
и тичам босонога в пепелта...
Посоки хаотично се пресичат,
разкъсвайки със писък вечността...
А мислите безжалостно изтичат,
пресъхнал извор са на мъдростта...
Пак скита се в очите ми мълчание,
изплакано с последната сълза...
Кървящи и пленени от стенание
са воплите, незрими в тишина...
Оголената болка от абсурдното,
разплита тежестта на гордостта...
Отритвайки безжалостно ненужното,
във гърлото ми впримчва се вина...
Изгубих се, преди да се намеря!
В заблуда... окована със стрели...
Отровно плъзнали са върховете им,
попили във плътта ми без следи...
И пътища съдбовни не откривам,
във хаосност изгубени криле...
Изплаканите белези прикривам
по бледите... прекършени нозе!
Изгубена се давя в тъмнината,
раздира острието мисълта...
Съмненията властват в същината
на голата, прокълната вина...
...
© Деси Инджева All rights reserved.
