Feb 13, 2010, 3:58 PM

Изгубих се

  Poetry » Love
856 0 3

Изгубих се... и тебе не намерих,
въртях се в лабиринт от самота
и мъката в душата си заселих,
пътеката ли сбърках в любовта??

И, зная, няма аз да те открия
във този брод от студ и тъмнина,
въвлече ме в любовната стихия...
а пътя ми затвори след това...

 

 

 

Преди да си помислиш, 
че си открил човека,
който може да запълни самотата ти,
трябва да се убедиш,
че той е готов
да сподели своята
точно с теб. 
                  К. Касабова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Касабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...