Mar 22, 2005, 7:17 PM

ИЗГУБВАНЕ

  Poetry
1.4K 0 3

Светът се завъртя,

изхвърли битието,

остана нейде да виси

и станаха така недостижими

съвсем човешките мечти.

Почувствах се ограбена,

почувствах болка,

почувствах между зъбите си кръв,

почувствах, че изгубих почва,

почувствах се увиснала на връв.

Изгубих вярата,

изгубих топлината,

изгубих се в реалността,

изгубих се в безумието на живота,

изгубих се във своята съдба.

Сега ще трябва всичко отначало,

ще трябва да прохождам ден след ден...

Ще трябва! И дай Боже да се справя,

с любов и вяра някой ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргаритка Харизанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...