Mar 22, 2005, 7:17 PM

ИЗГУБВАНЕ

  Poetry
1.4K 0 3

Светът се завъртя,

изхвърли битието,

остана нейде да виси

и станаха така недостижими

съвсем човешките мечти.

Почувствах се ограбена,

почувствах болка,

почувствах между зъбите си кръв,

почувствах, че изгубих почва,

почувствах се увиснала на връв.

Изгубих вярата,

изгубих топлината,

изгубих се в реалността,

изгубих се в безумието на живота,

изгубих се във своята съдба.

Сега ще трябва всичко отначало,

ще трябва да прохождам ден след ден...

Ще трябва! И дай Боже да се справя,

с любов и вяра някой ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргаритка Харизанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...