Sep 15, 2012, 10:46 AM

Изгубване

  Poetry » Love
831 0 5

Дъждът студени сълзи рони -

пред първи сняг последен дъжд;

във огъня припукват клони.

Лежа в прегръдката на мъж

 

и няма нищо на земята,

което да я замени.

Дали ни завидя Съдбата? -

Посегна и ни раздели,

 

дори не знам дали ме помниш

и със кого ме замени...

Дъждът последни сълзи рони:

Къде си ти? Къде си ти?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кети Рашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...