Изгубване
Изгубване
Сърце без капка нежност. А някога е било
по-синьо от небето, по-меко и от свила.
Туптенето му бодро, сега звучи фалшиво.
Кога едно сърце забравя да е мило?
Сега гори без пламък и огънят не топли.
Кръвта му не бушува, оттеглила се в отлив.
В пресъхнала пустиня измислици покълват,
раняват като изстрел, душата ти замлъква.
Защо будува птица, рисувайки небето,
щом вятърни надежди изгубват се във бездна.
И птицата се губи, небето я поглъща.
Изгубената вяра не зная как се връща.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
