Не виждам светлината на края на тунела,
а може би тунелът без изход е направен?
Нима тук всяка педя тъмата е превзела
и всеки слънчев лъч е станал роб безправен?
Тъмно е. Нагарча, а сладкото бледнее.
Повтарят цветовете една и съща гама.
Омръзна ми да търся. А изходът къде е?
Не вярвам той да липсва, но зная, че го няма.
© Петя Косева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
