Jan 3, 2009, 6:50 AM

Изкарвам те извън контрол

  Poetry » Love
682 0 2
Истината ми изнервя те до край,
опитваш се да ме забравиш,
но извън контрол излизаш май,
искаш ли да ме оставиш?

Животът ти отдавна не е подреден,
проблемите стоят си, ти отново бягаш,
искаш всичко - нямаш мен
и пак самотен лягаш.

Тактиката ти при мене не помага,
аз съм истинска, а ти играеш,
аз те чаках, ти избяга,
колко далече съм вече не знаеш.

Загуби ме, сега върви,
аз вече няма да говоря даже,
намери си някоя, която да мълчи,
защото няма да има какво да ти каже...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нямам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...