Изкуството убива
Един художник тайничко ме нарисува
и после скри картината от всички хора.
страхувал се, че друг ще ме целува.
намразил се за туй, което сторил.
заключи ме във вечна кула от копнежи
и сложи катинар от страх направен.
той камък бе. за миг не се разнежи.
а беше... беше толкова отдавна.
от вечност сякаш цялата съм бездиханна.
очите ми са кладенци пресъхнали.
на лавандула не ухая и е странно
как съм празна. ти звездите върна ли,
които ми открадна преди време
и запечата ме тъй земна на портрета.
луната всяка вечер уж ме грее,
но не връща тя душа, насила взета.
Един художник тайничко ме нарисува
и ме постави на стена в празна стая.
до лудост, до безумство се страхувал
и за портрет погубил се накрая...
© Кристина Илиева All rights reserved.
