Излекувай ме, Боже, от духовната бедност!
Имам нужда, потребност, потребност.
Ще чета, ще се радвам на буквите наши.
Ще се пробвам да пиша.
Ще мисля, ще зная, как да опиша живота до края.
Какво преживях?
Какво премълчах?
Какво сътворих?
Какво прегреших?
Любов сътворих.
Душа изгорих.
Пред теб съгреших.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
