May 2, 2011, 11:21 PM

Излекувана дъга

  Poetry » Love
1K 0 12

Впила се до дъното на мисълта ми,

твоята любов до кокал стига,

и ръката ми, до твоята опряна,

силно ножа е притиснала.

Храм е вече тази обич,

лудост, пламнала внезапно,

а отгоре, от амвона,

Дяволът по три пъти се кръсти.

С дъжд лекуваме дъгата -

цялата земя превързахме със нея,

а по твоите корави длани

мъжките мечти са все по-мъжки,

в гънките на бялата ми риза

буен огън са наклали.

Притисни ножа по-силно в мен –

Бог ни праща разпятие.

... И възкресение...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...