2.05.2011 г., 23:21

Излекувана дъга

1K 0 12

Впила се до дъното на мисълта ми,

твоята любов до кокал стига,

и ръката ми, до твоята опряна,

силно ножа е притиснала.

Храм е вече тази обич,

лудост, пламнала внезапно,

а отгоре, от амвона,

Дяволът по три пъти се кръсти.

С дъжд лекуваме дъгата -

цялата земя превързахме със нея,

а по твоите корави длани

мъжките мечти са все по-мъжки,

в гънките на бялата ми риза

буен огън са наклали.

Притисни ножа по-силно в мен –

Бог ни праща разпятие.

... И възкресение...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...