Dec 13, 2018, 9:09 AM

Излишно

  Poetry
934 4 4

Не паля свещи. Помени не правя.
От памет нямам нужда, за да светя.
Все още имам право на забрава,
а някога и мен ме забравете.

На мъртвите дарявам свободата - 
не са им нужни спомени сълзливи.
Които не живеят на земята,
са в своя собствен свят, различно живи.

И панихиди тежки не отслужвам,
заминали не нося на гърба си.
Защо да ги тревожа с тъжни чувства,
с измислен дълг да тровя участта си!?

Което е било, не се завръща
(или поне, не в същата си форма).
Миражи в дим тамянен не прегръщам,
а показната скръб, не ми е норма.

Живея тук и днес. Не ме съдете,
а озарете с обич световете си.
Замина ли си, свещи не палете.
Не ви е нужна памет, за да светите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да! Всеки намира път към Бог и как да го почита! Всеки носи в сърцето си своите мъртви. Все си мисля, че те също ни помахват с обич?!?
  • Нещо е излишно, друго не е...
    Поздрав за стиха!
    Буди размисли.
  • на спомените, вещите и емоциите ние придаваме стойност, спомените не са живот, щом са минало, все едно да се грееш на изгаснал огън, това е бягство от живота, а не живот! 5 звезди!
  • За помените, които тук са показни и се превръщат едва ли не в пикник, съм абсолютно съгласна, но спомените...Те светят,топлят, усмихват..."а някога и мен ме забравете." Забрави`!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...