Боли щом до мен те няма.
Без теб животът е измама.
С лъжовна усмивка започвам деня
и със сълзи горчиви посрещам съня.
Забраних си за теб да мечтая.
Мислех си, че мога да те забравя.
Безсрамно лъжа душата си,
че мога да променя съдбата си.
Че мога без теб да живея
и отново истински да се смея.
Напусна моя живот, без да знаеш,
че ще те обичам до гроб.
© Павлета Кованджийска All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
