ИЗМАМЕН СЪН
Пак крада от нощта чрез съня,
пак желая те в този отрязък.
Пак го правя и пак се виня,
че превърнах реда в безпорядък.
Нереалните мисли връхлитат
(не ги каня, не ги и приемам!).
Но те идват, дори без да питат
и чрез тях аз от друг те отнемам.
Във съня притежавам реално
всяко кътче от твоето тяло.
И те имам докрай, максимално -
непочтено, греховно, изцяло.
Щом отворя очи - теб те няма.
В сън на другиго влизаш нарочно.
Прелъстяваш телата с измама,
умовете владееш порочно.
Сън реален, желание диво
ще сънувам и в страст ще се вия.
Неприлично, но чудно красиво
в безпорядъка ред ще открия.
© Дарина Дечева All rights reserved.
