Измамена

Poetry » Love

937 0 2

Отидох при него с открито сърце.
Застанах пред него лице в лице.
Прошепнах му: "Тук съм само за теб."
Усмихнах се нежно на своя късмет.

Отидох при него изпълнена с мечти.
Застанах до него с вяра да ги осъществи.
Прошепнах му плахо: "Ти си всичко за мен."
Блестеше яркозелен погледът ми пленен.

Посрещна ме измамно с фалшиво сърце.
Застана пред мене лице в лице.
Отвърна ми равно: "Добре дошла."
Усмихна се криво на моята душа.

Посрещна ме хладно, без думи почти.
Отведе ме жадно в леглото, мръсно от лъжи.
Отвърна ми бавно: "Ти не си човекът за мен."
Замина си тихо и уби всичко в мен!

Прибрах се сама с разтекъл се грим и сломена.
Застанах пред огледалото, грозно омерзена.
Очите ми крещяха силно - "Ти си жалка!"
Устните ми нямо, без глас и те, коряха.

Нощта ме посрещна, глуха и зла.
Сведе звездите, за да ми даде тъга.
А Луната мътен лъч към мен изпрати -
сто лъжи познати в спомена неосъзнати.

Утрото ми даде своята сгряваща целувка.
Слънцето ме погали с жална милувка.
А после росата изми греха от плътта.
Но светлината не проби в мен тъмнината.