Jan 29, 2012, 4:02 PM

Измамена

  Poetry » Love
597 0 0

Розата бяла на този свят е родена,

за да дарява на земята красота.

Но мислил ли е някой, че е тя влюбена,

и чезне, гасне по една мечта.

 

 

В живота си кратък - дните не броят се,

от пъпчица малка в цвете превърна се в този свят тъжен.

Живееше в лехичка, с маргаритки дружеше

и със тях за неща наивни си шептеше.

 

 

Докато във ден един съдбовен

покрай нея мина момък -

и засия на розичката сърчицето,

душата й засвети в пламък.

 

 

Часовете и минутите течаха,

а розичката бяла като в сън живееше -

всяка секунда тя момъка чака

и с верните си другарки от сърце се смееше.

 

 

И тогава - чудо! - той мина покрай нея,

даже в нея вгледа се и се усмихна.

Трепнаха листенцата й бели -

към нея той с ръка посегна.

 

 

Дъхът й секна - завъртя се в миг света й в черно,

опита се да вдиша, но нещо стискаше я силно -

пръстите на момъка се бяха впили в крехкото стъбло -

отне й той живота, не трепкаше вече листо ни едно.

 

 

И в косите руси на свойта любима

закичи момъка красивия цвят.

Така розичката малка погина

като жертва на един любовен трактат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...