На Радко Милчев
Прокрадва се необяснима тишина
между съзвучие от светлина-утеха.
И грейва пламъче от топлина,
закътана дълбоко във сърцето.
Неми сенки на опадали листа
чертаят път нетраен и неясен.
Отдавна птичите ята
над мен простора не огласят.
Лековерие не ме теши.
И сила откъде да взема?
Боли ме, много ме боли ...