Изместване
Перспективата се разкривява...
Хоризонта ти измества.
Какво ти взима... и ти дава?
В делник, празник ли ще честваш?
С опиващ вкус на старо вино.
С побутване да се събудиш,
утринно- неповторимо,
намираш се и пак се губиш.
Криволичат върволици
от жадни хора, притъмнели.
Отлитащо си ято птици...
Небивалици - помъдрели?
Застинал повей на сърцето,
мечтан момент дъга извива
към таен бряг расте, където
грехът с вълните си измива.
Подклажда жажда за промяна.
Безвкусностите - посолява,
щурм за обич пропиляна
в сетен шанс любов ни дава!
© Мария Божкова All rights reserved.
