Измислен (на този, който трябваше да бъдеш ти)
Измислен (на този, който трябваше да бъдеш ти)
Може някога да съм те срещала,
но сигурно са спали моите очи.
Може и ръката ти да съм докосвала,
докато моята се умори.
Може устните ти някога да съм целунала
и в кратък миг да помня твоите черти.
А може и да си измислен,
но пак да шепна: "Остани!"
Аз дълго гледах сянката ти лунна
и в нея криех моите сълзи...
И питах се: "Кога ли пак ще те целуна?
Кога тъгата ми ще се стопи?"
А може би наистина съм те измислила
и написан си от моята ръка,
защото никога не те е имало
и винаги била съм си сама.
Тогава и целувката съм си измислила
и измислен споменът... е станал истина.
Смъртта ти също е измислена,
но знам, че ти бе истински...!
Може някога да съм те срещала,
но сигурно са спали моите очи.
Може и ръката ти да съм докосвала,
докато моята се умори.
Може устните ти някога да съм целунала
и в кратък миг да помня твоите черти.
А може и да си измислен,
но пак да шепна: "Остани!"
Аз дълго гледах сянката ти лунна
и в нея криех моите сълзи...
И питах се: "Кога ли пак ще те целуна?
Кога тъгата ми ще се стопи?"
А може би наистина съм те измислила
и написан си от моята ръка,
защото никога не те е имало
и винаги била съм си сама.
Тогава и целувката съм си измислила
и измислен споменът... е станал истина.
Смъртта ти също е измислена,
но знам, че ти бе истински...!
© Единствена All rights reserved.
{}
