irena-docheva (Ирена Дочева)
107 151
Oct 7, 2011, 3:23 PM

Измислен рай 

  Poetry » Love
670 0 4

Спомням си, че някога, някъде - за теб плаках,

после от нищото вятърът довя тъга,

по безконечен бряг тогава аз вървях,

търсих следа, отдавна от вълна отмита,

и нищо в нищото от тишината замълча.

 

Така е, защото ти просто ме забрави,

а може би защото вярата ме изостави

в мига на светлото сияние от лъскави копнежи,

в чудната песен любовна на дръзнали пориви,

в смисъла на твоето и моето дихание.

 

Целувки, докосвания - недоставени, изгубени.   

Пропуснатите мигове цъфнали – излъгани,

в есента да се надяват на ласки – слънчеви?!

Нито песен, нито блясък има в измисления рай,

само заскрежено бяло, защото всичко има край.

 

© Ирена Дочева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??