Измислих те. Красив, добър – неистински.
И дяволски измъчван от измислици.
Не знаех, че душата ти е с болка бременна,
ръката ти – ръка, в която никой не е вярвал.
Измислих те. Прости ми. Вярвай ми -
измислица си от началото до края.
А аз до теб бях твойта приказка -
красива, неочаквана, омайна.
Измислих те.
Такъв ми трябваше -
измислена измислица.
А аз съм истинска.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Много хубаво!