Измислих те. Красив, добър – неистински.
И дяволски измъчван от измислици.
Не знаех, че душата ти е с болка бременна,
ръката ти – ръка, в която никой не е вярвал.
Измислих те. Прости ми. Вярвай ми -
измислица си от началото до края.
А аз до теб бях твойта приказка -
красива, неочаквана, омайна.
Измислих те.
Такъв ми трябваше -
измислена измислица.
А аз съм истинска.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Благодаря ти за този стих.
Поздрав!