Измислила съм, че си нежен.
Но не беше.
Ти беше невъздържан, див, пиян.
Пиян от първото ни вино.
Ти беше много, много жаден.
Ти беше толкоз див,
че даже се уплаших
и молех те да спреш.
Не е било достатъчно!
Ръцете ти не спряха.
И устните не спряха.
И всичко беше диво.
Ти беше много жаден.
А аз... Аз бях щастлива.
© Роза Василева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
