Измолена вечер
Хубаво е... Оркестър, музика.
Под светлините на кристалите
изящните покривки.
И котешките стъпки
по килимите.
Масата с лъскавите прибори,
върху която ти и аз
отпиваме от виното.
Последна вечер,
измолена
в ръка със питието...
След нея - ти при другата,
а аз сама с детето...
Макар че залъкът засяда,
тъй ми се иска
да няма край вечерята.
Не ме кани на танц,
краката ми треперят.
... Оная среща
пак беше в ресторант.
Нощта бе тъй гореща,
ти - самодоволен франт.
А аз, наивницата, вярвах
на всичките ти пози
и май се понапих с ликьор от рози.
... Във нея вечер те обикнах,
а ти играел си игричка.
Ожени се, за да направиш
живота ни привичка...
Аз... още те обичам... знаеш.
Едва ли заслужаваш.
Не, не искам да се каеш,
но запомни - каквото даваш,
това и получаваш.
Богат си, но с пари
любов не можеш да си купиш...
Kато оголен кокал супен
сега съм и боли.
Но как да кажа на сина ни,
че няма да сме трима.
Ще боледува,
в сърцето му
ще забушува зима.
Дано да ти
прости...
Не мога повече да издържа
и тръгвам.
Ограбената ми душа
тежи!
Ще се опитам
да те изтръгна.
Не ме търси.
© Диана Кънева All rights reserved.
