Измяна
Болката, пропита с измама,
тъгата, причинена от двама,
сърцето ми руши
и дъха ми притаи.
Да те обичам искам още,
но сърцето крещи и се моли -``Върви си`` то казва, разбра ли
и да те види повече не мечтае.
Ала как се забравя таз любов измамна,
в която онази нощ пропадна,
видях в очите ти жар,
но не към мен,
а към тази, която беше забравил,
но само в мечтите намразил.
Твърдеше, че за тебе вече е нищо,
а сега те гледам, че я целуваш,
мислиш, че нищо не знам, но грешиш,
мислиш, че ако разбера, ще простя,
но любовта е едно,
а измяната с друга, която ми причини,
как да забравят мойте очи.
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
