Mar 27, 2007, 9:49 AM

ИЗНАСИЛЕНА

Poetry

1.1K 0 2

ИЗНАСИЛЕНА

Върви дете, 13 годишно,
все още неоформена жена.
Върви щастливо с мисли детски
и гледа ведро на света.

Къде и как, кога се появи,
от мрака мъж жесток,
снагата детска мигом оцени
и пъклен план скрои.

Горкото малко, слънчево момиче...
милото ранено, малко птиче...
горко детско тяло осквернено...
невинно детско сърчице ранено...

Как ще живее веч' това дете?
Ще ли има вяра във доброто?
Щастие ще има ли за туй сърце,
или щастието го прогони злото?

То ще порасне, дума няма.
Жена ще стане, фина дама.
Живота си в ръце ще хване,
каквато иска, тя ще стане.

Но... споменът за това събитие
не ще се заличи от паметта и,
най-светло бъдеще и битие,
не ще изтрият похотта МУ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sorbus (Пенко Пенков)

Докосваш важна тема, но като стих не ми харесва...

2007-03-27T17:28:41+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Реален проблем - поставен ясно и категорично!

2007-03-27T11:57:16+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0