Изневяра
Изневяра
Тая нощ ще избягам от теб
и ще ида при някоя друга.
Тя омразното време ще спре
и до утрото чак ще сме луди.
Ще избягам от теб тая нощ.
От леглото ни ще се измъкна.
Три квадрата безкрайност в легло
са за мен наказание. Мъка.
Заблуждавам си разума, че
има нещо красиво в гърба ти.
И случайно макар. Без да щеш,
ще разтвориш ръце за прегръдка.
Егоистка си. Даже насън
си придърпала всички завивки.
Аз стоя като просяк отвън,
изоставен на пост и молитва.
А пък другата, някъде там
е разстлала косите си в мрака.
Като жрица в езически храм,
тя безбожника в мене очаква.
И когато на утрото ти
ме съгледаш щастливо усмихнат,
събери сила в теб и… прости.
За какво и защо – не ме питай.
© Александър Калчев All rights reserved.
