Трепне моето сърце,

очаква някаква наслада

и към греха протегнала ръце,

вървя напред към Ада.

Изкушението сладко

ме примамва и зове,

но знам, ще бъде кратко,

 а после накъде?

Правя малка стъпка

и вече съжалявам…

Знам, ще бъде грешка,

но просто продължавам...

Една невинна изневяра

в кратък миг на слабост –

желанието ме изгаря,

сетивата носят радост.

От страстта опиянена,

душата си аз губя,

сякаш съм безсилна,

но така ли е, се чудя...

Ще остане само спомен,

няма Него да раня,

ала шепне глас във мен

и моли ме да спра...