Разбитото сърце дали боли?
Защото моето боли, не спира.
Раната отворена кърви!
Надеждата със помена умира.
А изневярата дали горчи?
На гърлото пресяда ли лъжата?
И самотата много ли тежи?
Отговор не дава тишината.
Обречена с неземна красота,
обичана и любена, и клета!
Отровата ти силна е - страстта!
И сигурно от дявола е взета?
Поне да беше казала прости!
Обичах те и за това прощавах!
А сянката ти вместо теб мълчи
по мокрите, студени тротоари!
© Георги Иванов All rights reserved.